Екстракти - Светлозар Желев

„Светлозар Желев е непознат като поет. Непознат и за себе си. Затова поезията му е изследване - и на себе си, и на онези краткотрайни моменти, в които клъстерите на поетичното гнездят. Отпуснат върху вълните, взрян в песъчинките, отдаден на гостуващите ветрове, този нов образ на познатото ни име се наслаждава на битието -понякога сладко, понякога горчиво, но всякога пълнокръвно. Може би за първи път тръгнал наистина към същността си, щастливо обречен, развълнувано смирен, събрал началото и края на лятото в едно, за което няма име, но го наричаме така - „Екстракти”.”
- Георги Гаврилов

„Светлозар Желев, литературен бонвиван, свързан с публикуване, превеждане, представяне, анализиране и рекламиране на български и преводни книги, в „НЕ БИХ ИСКАЛ” предлага друг свой образ. Любимите му географски скитания се оказват със сложна коренна система. Достигат до лятно безветрие и непоносимо очакване за случване. В тях животът е гара разпределителна/ всичко зависи от пътника/ и от класата. Разкъсал е досегашните граници. Не се чувства удобно в тях. Не е съгласен с това, което са му отредели. Предлага ново запознаване. Търси истинския си образ с думи, създадени сред съмнения и несигурност. Издраскани, изранени, посрещани със сведен поглед. Защото идват оттам, където се заражда основанието за съществуване. И се наричат по един начин: поезия.
- Палми Ранчев

***
НЕ БИХ ИСКАЛ да съм този, който иска.
Не мога да съм този, който може.
Не обичам да не съм обичан.
Не лъжа тези, които ме лъжат.
Не съм някой, който не съм.
Само се правя.
На мен.

- из книгата

***
„Казвам се Светлозар Желев и съм пристрастéн. Пристрастéн съм към книгите, музиката, приятелите, пътуването, към промяната, различността, пресичането на граници, към красотата, жените, удоволствията, емпатията, човечността, добротата, справедливостта, към истината, прямотата, искреността, обичта, към прегръдките, целувката, докосването, към лекотата на битието, мечтите, уважението, към историята, фантастиката, реалността, ежедневните малки радости, към погледа на човек, който ме обича и цени, към ръката на приятел, подадена в нужда, към зимата, пролетта, есента и лятото, към спомените от миналото и възможното бъдеще, към морето, към островите, към фаровете, към планините, към луната и слънцето, към звездите и облаците, към синьото и черното, към откривателството, към мъдростта в думите, към бавното живеене и бързата реализация, към всеки нов ден и всяка споделена нощ, към живота и смъртта.
Не съм спирал да чета вече 42 години. Преди 22 книгите станаха и моя професия, първо като книжар, а после като редактор и издател. Бил съм и радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература" в „АРТизанин", директор съм на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото" в НДК, преподавам в СУ.
Чета Всеки ден.”

- от автора