Песента на костенурките - Свилен Иванов

Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да заплуват към Закинтос отсреща, обръщайки гръб на Итака. Песента им ги води натам, непогрешима и ясна. Вероятно разказва собствения им мит за вечното завръщане.

В музея на Сами, в другия край на острова, има като експонат бронзово огледало. Повърхността му е разделена от три кръга. Ако задържиш поглед върху отражението си в огледалото достатъчно дълго, може би ще откриеш ключа за разчитането на песента на костенурките.

Островът винаги е бил и си остава митично място. Място, до което е еднакво трудно да стигнеш и да си тръгнеш. Тази книга събира разпилените по вълните песни за тъгата на сърцето.

Свилен Иванов

Съдържание

Пролог

• Домът и сърцето

Песни за тишината

• На столовете черни
• Черницата вляво от пътя
• Смъртта е в тишината на живите
• Дъждът да плаче не умее
• Преди градът да се спусне в реката
• Писмо
• Затворът в стаята
• Ръцете ти са
• Пътеката тръгва
• Дъските на пода
• Стол

Песни за залива

• Едва сега разбирам
• Всеки си има
• Стига само да има
• Тишина и вик
• Парафраза
• Еднакво далеч са
• На август последния ден съвсем не е като другите
• Ноември
• Неизпратено писмо
• По тези стълби слизах като малък
• Това са може би

Песни за острова

• Още преди да запали
• Като яйца на костенурка
• Сами
• Исках само нещо дребно
• Облича си август
• Не искам
• Превръщане
• Вратите тук, на този остров
• Прегърбена, облечена във черно
• Към пет следобед
• Смъртта на героя
• Златното руно
• Когато ни събудиха петлите
• Бор
• 15-и август
• Скала
• Порос
• Вървяхме тихо
• Пасажи в нощното небе
• Тази сутрин
• Изход

Край

• Рита

Избрани стихотворения

Едва сега разбирам

че заливът, във който влизам
всяка сутрин
(вълните стига да го позволяват),
че заливът,
където знам
извивките на всеки камък под водата
и помня
името на всяка риба,
което съм и дал,
освен ако не е родена този месец,
едва сега,
едва сега ми става ясно,
че заливът и тази сутрин
е утроба.
Не бързам,
Не, не бързам да се раждам.

Стига само да има

море, река, дори океан.
Достатъчно е да са там,
един баща и дъщеря му.
Да й покаже как
се хвърля плосък камък по водата.
Как може да го завърти,
ей тъй, от китката -
и после - гледай, гледай,
камъкът подскача, ето.
Бащата може много малко -
детето да накара да се смее.

Еднакво далеч са

от края на лятото
дните му.
Играе си август на замъци в пясъка.
Отмала се крие
В късите сенки
по пладне.
Ей там е, зад ъгъла -
аха да го хванеш
и в топлата вечер се стапя.
Свилен Иванов