„Флуидни ядра“приютява на страниците си стихове отЙоана Стоянова.
Като сянка на живота, сънят - в излишество - потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, то е самото движение, неподвластно на себе си. То е променливо в мъглата на удавените понятия, сред които митът за съществуването търси общия ни скелет и само думите, в своя разпад, доближават някогашната му здравина.
